Железен дефицит по време на бременност
По време на бременност настъпват промени в организма на жената, които го подготвят за нормално развитие и растеж на плода, а след това и за адекватната грижа на родилката към новороденото.
Кръвта е съставена от два основни компонента – клетъчни елементи и плазма.
Промените в организма са свързани с увеличен плазмен обем (течната съставка на кръвта) и формените елементи. Плазменият обем се увеличава почти два пъти спрямо другите компоненти. По този начин настъпва физиологично разреждане на кръвта.
Кръвният обем започва да нараства през 6-8-а гестационна седмица, достига максимума си в 34-та гестационна седмица и се задържа така до раждането.
Еритроцитите (червените кръвни клетки) транспортират кислорода от белите дробове към периферните тъкани и органи. Тази тяхна функция се осъществява благодарение на хемоглобина. Хемоглобинът е белтък, съдържащ желязо, който се свързва с кислородните молекули в белия дроб и ги отдава на нуждаещите се клетки.
Желязото участва в процесите на енергийния обмен, в нормалното функциониране на имунната система. То е необходимо за производството и функционирането на левкоцитите, които участват в защитата срещу инфекции, тумори и други. Оптималните серумни нива на желязо са свързани с когнитивните функции и здравето на нервната система. Недостигът на желязо може да доведе до умора, липса на концентрация и намалена памет. То е необходимо за нормалното развитие и растеж на организма, оптимално функциониране на мускулатурата, регулация на телесната температура, клетъчното делене и регенерацията на тъканите.
Понижените серумни нива на желязо и белтък са сред основните проблеми, които съпътстват бременността. Тези дефицити крият сериозни рискове, както за бремената жена, така и за нейното бебе, две от най-уязвимите групи на дефицит на желязо и развитие на желязодефицитна анемия. По време на бременност нуждите от желязо нарастват двойно.
Отделно плодът има своите нужди от желязо, което "тегли" от майката. В крайна сметка свободното желязо в кръвта на майчиния организъм намалява почти два пъти. Налице е железен дефицит.
Освен за производството на хемоглобин, желязото е нужно, за да поддържа плацентата и растящото бебе. Физиологичните промени по време на бременност с увеличаването на кръвния обем са свързани и с необходимостта от значително увеличаване кръвоснабдяването на бременната матка, млечните жлези, бъбреците, мускулатурата и кожата.
Честотата на железният дефицит според Световната здравна организация (СЗО) при бременните е около 50-56%. За региона на Европа дефицит на желязо се отчита при всяка четвърта бременна жена.
Железният дефицит в организма на бременната възниква при нисък прием на желязо с храната - желязото e един от елементите, които най-често са дефицитни в храненето на съвременния човек и с нарушено усвояване в храносмилателния тракт.
Повишен е рискът при забременяване скоро след предишна бременност, многоплодна бременност, обилна менструация преди забременяването, тежко сутрешно гадене и повръщане, наличие на анемия преди бременността.
Характерните симптоми на железен дефицит са умора без реална причина, бледа кожа и лигавици, чупливи нокти, изтощена коса и увеличен косопад, липса на енергия и тонус. Напукани устни. Студени крака и ръце. Слабост в мускулите. Главоболие, виене на свят, апатия, депресия, намалена способност за концентрация, а в по-тежките случаи задух и сърцебиене при физически усилия. Всичките тези симптоми се появяват относително късно. Когато дефицитът не е тежък, той протича доста незабележимо.
Недостигът на кислород до мозъка предизвиква главоболие, замайване, притъмняване.
Преразпределянето на кръвта от кожата и недостига на хемоглобин се изразява с бледост на кожата и лигавиците.
Опитът на сърцето да компенсира недостига го кара да се съкращава по-често - появява се сърцебиене.
По време на женската консултация лекуващият акушер-гинеколог внимателно следи за появата на симптомите и промените в кръвните показатели.
Преди забременяване добре би било да се направят изследвания, свързани с възможно развитие на анемия по време на бъдещата бременност, включващи пълна кръвна картина, серумно желязо, при нужда и феритин, трансферин, тотален желязо-свързващ капацитет.
Обичайната практика е да се изследват нивата на хемоглобин веднага след установяване на наличие на бременност.
Пълна кръвна картина се изследва периодично – в началото на бременността (при регистрирането от 9-12 гестационна седмица), в средата (18-22 г.с.) и в края и.(28-32г.с.).
При нужда, разбира се, и по преценка на лекуващия лекар изследвания могат да се правят и по-често. Акушер-гинекологът, проследяващ бременността насочва пациентката кога и какви точно изследвания и консултации трябва да направи.
За анемия по време на бременност приемаме стойностите на хемоглобин 110 g/L. Допустимите стойности на хематокрита са не по-ниски от 30%.
Стойностите под 100 g/L са сигнал за безпокойство и може да предизвикат здравословни проблеми, които да се отразят на майката, на плода и на нормалното протичане на бременността.
Прогресия на железния дефицит
Нуждата от желязо надхвърля възможностите на тялото да го абсорбира от диетата с храната.
Организмът посяга на депата - резервите, които се проследяват чрез серумно феритиново ниво. Желязото в депата свършва. Започва да пада серумното желязо. Постепенно се увеличава желязосвързващият капацитет. Но докато нивата на серумно желязо са в референтни граници-еритропоезата няма да бъде нарушена.
Тоест все още имаме желязо, докато това в депата е свършило.
Идва обаче и такъв момент, при който нивата на желязо в организма спадат до степен, при която се нарушава синтеза на хемоглобин. Хемоглобинът и хематокритът (количеството червени кръвни клетки в кръвта ни)се понижават и това дава началото на желязодефицитна анемия.
Желязодефицитната анемия има неблагоприятно влияние върху бременността и плода, чрез предизвикване на хипоксични състояния от недостиг на кислород. Продължителната анемия може да предизвика преждевременно рaждане или забавен вътреутробен растеж на плода.
И все пак дефицитът на желязо оказва неблагоприятен дълготраен ефект върху здравето на детето - нарушаване на растежа и развитието, забавяне и нарушаване на интелектуалното развитие, повишена заболеваемост от бактериални и вирусни инфекции. Редица научни съобщения свързват намалените нива на хемоглобин у майката с недоносеност, повишена честота на спонтанните аборти, ниско тегло при раждане и вътрематочна смърт на плода.
Около 95% от случаите на анемия по време на бременност се дължат на недостиг на желязо.
По време на бременност е необходимо жената да приема двойно по-голямо количество желязо от обикновеното (27 мг дневно). Това се постига с приемане на храни богати на желязо и витамин С, като например – добре обработени месо и месни продукти (предимно червени меса - телешко, черен дроб). Добре измити листни зеленчуци, плодове, свежи морски дарове, яйца, млечни продукти, варива, пълнозърнести храни, ядки и др. Желязото от растителните продукти и зеленчуци се абсорбира по-трудно. Затова вегетарианците и веганите имат по-висок риск от развитие на желязодефицитна анемия.
Хранителните добавки, препоръчвани преди зачеването, обикновено съдържат желязо. Приемът им може да попълни евентуално изчерпаните железни резерви в организма още преди началото на бременността и анемия изобщо да не се развие.
Храненето на бременната трябва да бъде пълноценно и балансирано, осигуряващо достатъчно витамини, които участват в обмяната на желязото, и хранителни продукти, които съдържат по-висок процент желязо. Но не е възможно да се поема толкова голямо количество от тях, че да компенсира завишените нужди на бременната.
Когато кръвните показатели покажат тенденция на понижаване на стойностите на хемоглобин и тенденция на спад на желязо, е необходимо да се започне желязозаместителна терапия с перорални препарати. Ако при контрол на хемоглобина, се установи трайно спадане, се преминава от профилактика към лечение.
На фармацевтичния пазар има голям избор от медикаменти и хранителни добавки, които поддържат нормалните нива на желязо в организма.
Иновативно решение са перораралните препарати,които не се повлияват от стомашните киселини, резорбират се по-добре в червата, по-пълноценно се усвояват от организма и нямат странични ефекти.
Такова действие има патентованата сукрозомна форма на желязо. Налична и вече широко използвана с доказан ефект под формата на хранителна добавка в капсулна форма – SideralForte® предлагана от ZENTIVA Фарма България.
Технологията Sucrosomial®, проектирана и патентована от PharmaNutra, помага за защитa и улесняване на усвояването на железния пирофосфат от организма.
Сукрозомът е комплекс от компоненти, които обгръщат желязото, защитават го, транспортират го и улесняват усвояването му в червата.
Хранителната добавка SideralForte® съдържа железен пирофосфат, транспортиран в матрица от фосфолипиди и захарозни естери на мастни киселини, като го предпазва от действието на стомашните киселини и подобрява усвояването му в червата.
В сравнение с конвенционалните соли на желязото, присъстващи в повечето хранителни добавки, използвани за поддържане на нормални нива на желязото, сукрозомното желязо, съдържащо се в продукта SideralForte®, преминава през чревната стена и се абсорбира по-добре, има отлична поносимост, дори в случаите на ежедневен прием за дълги периоди от време. С новата технология се цели предотвратяване на типичните за железните препарати странични ефекти, като метален вкус, дразнене на стомашната лигавица, гадене, запек, диария, стомашни болки, промяна на цвета на изпражненията, оцветяване на зъбите.
Храни, съдържащи калций (мляко, млечни продукти), напитки, съдържащи танини (чай, кафе, вино), пълнозърнести храни (бобови, ядки, фибри) намаляват усвояването на железния препарат.
Сукрозомното желязо не си взаимодейства с храна и лекарствени препарати.
За по-добро усвояване на желязото в организма е необходим витамин C, затова в една капсула SideralForte® желязото е комбинирано с витамин C.
Препоръчителната дневна доза е 1 капсула, приемана с вода по всяко време и без да има взаимодействие с други храни и хранителни добавки, като например магнезий.
Д-р Даниела Савова, акушер-гинеколог
Не превишавайте препоръчителния дневен прием.
Хранителните добавки не трябва да се използват като заместител на разнообразното и балансирано хранене. Да се пази от деца под 3-годишна възраст.