5 мита за съхранението на стволови клетки в България
развенчани от тъканна банка „Селена целс“
Мит 1: Стволовите клетки от пъпна връв, съхранени в България, не могат да бъдат използвани за лечение извън страната
Истина:Стволовите клетки от кръв от пъпна връв имат значителен потенциал за лечение поради способността им да се диференцират в различни видове клетки. Собствените стволови клетки имат най-висок процент на съвместимост при нужда от трансплантация и най-нисък риск от отхвърляне. По тази причина, те са ценен ресурс в лечението на тежки животозастрашаващи заболявания.
При съхранение, тъканната банка регистрира стволовите клетки и създава уникален идентификационен номер за тях. Тази информация е записана в база данни, която позволява на лекарите лесно да проследяват клетките и да получават достъп до тях, ако е необходимо. Комуникацията при лечение се извършва между медицинското заведение и тъканната банка.
При нужда от лечение, клетките ще бъдат освободени и транспортирани от тъканната банка до съответното лечебно заведение, независимо в коя точка на света се намира. Там те ще бъдат размразени и приложени за лечение в най-кратки срокове.
Мит 2: Качеството на пробата е високо, стига тя да отговаря на изискванията на държавния регулатор.
Истина: Колкото по-бързо се обработят и съхранят стволовите клетки след раждането, толкова по-добро ще бъде тяхното качество. След шестия час незамразените клетки започват постепенно да умират. След 24 часа, процесът се ускорява критично. Количеството живи клетки в пробата е от ключово значение защото по-високият брой стволови клетки обикновено осигурява повече възможности за лечение в бъдеще. По-късно замразена проба, дори да отговаря на условията за съхранение, няма да има качествата на проба, която е замразена максимално скоро след раждането.
Мит 3: Дългият транспорт не влияе на качеството на пробата.
Истина: Дългият транспорт удължава времето между взимането и обработката на пробата и отдалечава момента на замразяването на стволовите клетки. За леко забавяне на метаболитните процеси и клетъчното делене и запазване на клетките, се препоръчва кръвта и тъканта от пъпна връв да се съхраняват при температура между 0°C и 5°C по време на транспорта. Транспортирането на кръв от пъпна връв при стайна температура или по-високи температури може да доведе до намаляване на броя на жизнеспособните стволови клетки. Прекомерните вибрации също могат да увредят стволовите клетки и техните поддържащи структури.
Мит 4: Банките с по-дълга история са по-сигурни от българските банки
Истина: Обработката на стволовите клетки се извършва от апаратура, идентична за тъканните банки. Съхранението се извършва в криогенна среда, създадена от течен азот. Поставянето на клетките в крио съд им помага бързо да достигнат много ниска температура, което забавя клетъчните процеси и предотвратява разграждането на клетките.
Криосъдовете, използвани за съхранение на стволови клетки, са проектирани да поддържат постоянна температура на криогенната среда. Оборудвани са с механизми за наблюдение, като сензори за температура и ниво на течен азот, за да се гарантира, че клетките остават защитени по време на съхранение.
При съхранение в България, след автоматизирания процес по обработка и съхранение, всеки родител знае точното местонахождение на стволовите клетки на детето си. При евентуални форсмажорни обстоятелства, тези клетки ще бъдат преместени в друга българска тъканна банка, което прави проследяването им лесно и надеждно.
Мит 5: Българските и чуждестранните тъканни банки, опериращи на българския пазар, имат разрешително за сходна дейност
Истина: В България за съхранение на стволови клетки извън границите на страната, говорим с представителства на чуждестранни тъканни банки, а не със самите банки. От тук идва и разликата в документите и разрешителните за дейност на различните структури. Българските тъканни банки имат разрешително за събиране, транспорт, обработка, съхранение и предоставяне за лечение на стволови клетки, представителствата на чуждестранните – вземане на необработен биологичен материал след раждането, временно съхранение и транспорт. Така българските банки не споделят отговорност с трети страни по отношение на всички процеси по съхранението на клетките.