За мама

Решения и добри практики за подобряване на гражданското участие  при формулиране на политики

Решения и добри практики за подобряване на гражданското участие при формулиране на политики

Сдружение „ЛОРДЕС” е изпълнител по Договор № BG05SFOP001-2.009-0142-C01, проект „Насърчаване на гражданското участие в политиките за подобряване на демографското развитие в България” по програма „Добро управление”. Проектът се финансира, както следва: 85% от Европейския социален фонд и 15% национално съфинансиране. Изпълнението на проекта включва изготвянето на Анализ с изводи и препоръки за по-ефективна гражданска намеса в демографската политика на България. Целта на Анализа е да представи потребностите на заинтересованите страни и да начертае възможности за тяхното удовлетворяване, за да се противодейства на демографския срив, да се стимулира раждаемостта и да се подкрепи родителството у нас.

 За целта беше изготвен и Доклад, включващ добри практики и иновативни решения за подобряване на гражданското участие при формулиране на политики. Фокус при подбора на практиките е отразяване на различни модели на взаимодействие между гражданското и местното самоуправление, извън конвенционално познатите механизми, в контекста на възможностите за административно обслужване на гражданите по електронен път (електронно правителство), постигане на откритост и прозрачност на действията на администрацията и изграждането на доверие и съпричастност от страна на заинтересованите от управлението външни и вътрешни страни.

 Идентифицираните добри пракики съчетават две измерения – конвенционални и инoвативни. В съвременните условия използването на по-познатите конвенционални практики, без съчетанието им с иновативни подходи не е достатъчно привлекателно, докато приложението на иновативните практики самостоятелно намира по-скоро ограничен обхват. Сред конвенционалните практики, използвани широко в процеса на вземане на решения и разработване на политики (вкл. за демографско развитие) на местно ниво могат да се изброят: обществени консултации, заседания на кметствата, кръгли маси, петиции и др. Към обхвата на иновативните практики се отнасят: използвани нови информационни технологии, уеб портали, приложения за смарт телефони, с цел по-лесно информиране на гражданите за местното самоуправление и в процеса на вземане на решение на местно ниво.

 Ето няколко примера за конвенционални практики за взимане на решения и разработване на политики...

 Пример 1. Община Парацин (Сърбия)

Община Парацин (Сърбия) е обявена две последователни години за най-прозрачна община в Сърбия, въз основа на Доклад за оценка на прозрачността. Като основен аргумент за избора на тази община за „най-открита“ в процеса на самоуправление в доклада се посочва високото ниво на участие на гражданите при разработване на общинския годишен бюджет. Всички жители над 16 годишна възраст могат да участват в т.нар. „бюджетни изслушвания“. Общинската власт организира открити бюджетни изслушвания във всичките 35 населени места в община Парацин[1], за да се представят на гражданите планираните за изпълнение проекти и инвестиции през следващата година. Обществените изслушвания са посещавани средно от 15% от общото население на общината. Информирането на гражданите за мястото и часа на изслушване се осъществява чрез местната радиостанция и чрез социалните мрежи. Участие в изслушванията вземат кметовете на населените места и ръководителите на отдели, за да се запознаят с нуждите и проблемите на гражданите.Базова особеност на тази практика е, че гражданите имат пряко участие и са тясно ангажирани в краткосрочното и дългосрочното планиране и развитие на своите населени места. Освен това местната администрация отделя част от годишния бюджет, която гражданите могат да използват за реализиране на своите идеи. Гражданите могат да предложат идеи за конкретни проекти.

 Плюсове:възможност за широко участие и равен достъп на всички граждани до изслушвания, особено ако представителите от населението не могат да бъдат достигнати чрез други комуникационни канали (например интернет и социални медии). Публичността на срещите дава възможност гражданите да поддържат отговорна местната власт за декларирани обещания от предходно обсъждане на бюджета, особено предвид факта, че този вид практика е въведена в общ. Парацин преди повече от 10 години.

 Минуси: приложението на подобна практика изисква инвестиция на време и средства от страна на местната власт.

 Пример 2. Скопие (Република Северна Македония)

Македонският център за международно сътрудничество и Община Скопие в рамките на проект „Добро управление в Македония“ създават механизъм, който позволява на лица и групи на гражданското общество да участват в процесите по разработване на политики чрез формирани общински комитети и работни групи. Участието се насърчава на различни етапи, докато актовете не бъдат представени на съответното равнище за обсъждане и приемане. За да увеличи участието на гражданите, общината си сътрудничи с местни СГО (структури на гражданското общество), за да достигне до групи по интереси и лица и да ги мотивира да участват във всички фази на разработване на политиките. Гражданите могат да следят процеса на изготвяне на политиките чрез участие в открити обществени обсъждания.

 Плюсове:основава се на добре проектиран и систематичен процес, възприет като механизъм на гражданското общество за предоставяне на предложения за разработване на местни политики за развитие. Гражданите и СГО участват по време на целия процес на разработване на политики - от инициирането на съответен стратегически документ до неговата реализация и мониторинг на резултатите.

 Минуси: необходимостта от големи усилия за привличане на участници; бавен и отнемащ време процес; общините не са задължени да приемат искането или да приемат политики като официални документи и липсата на конкретен механизъм за мониторинг.

 А сега ще ви представим няколко иновативни добри практики за вземане на решения и разработване на политики...

 Пример 1. 48-часова система

В община Инджия е реализиран иновативен проект, който в последствие е приложен в много общини и населени места в Сърбия. Проектът е уеб базирано приложение, което може да бъде интегрирано към уеб портали на общината, но и доставено като приложение за мобилен телефон. Това е общинска информационна система, предназначена да подобри сътрудничеството между местната власт, общинските отдели и обществените предприятия от една страна и получателите на услуги от друга. Тя позволява на гражданите лесно да докладват различни проблеми, включително тези, които са от значение за качествата на околната среда: инциденти със замърсяване, като течове на отпадни води, неправилно изхвърляне на отпадъци и други подобни. Запитване може да бъде изпратено онлайн (с помощта на текстова форма или посочване на местоположението на проблема на картата), като се използва SMS, телефон или други комуникационни устройства. След 48 часа на гражданите се гарантира, че ще получат отговор, последван от действия на съответния отдел, ако е необходимо. По този начин гражданите се насърчават активно да участват в развитието на общината. Освен това получаването на обратна връзка гарантира на гражданите, че общинското ръководство изслушва обществеността и работи по решаването на проблеми.

 Плюсове:лесна за използване, достъпна, бърза и ефективена. Събира данни, предоставя необходимата информация на лицата, вземащи решения, като по този начин улеснява ефективността на процеса на обратна връзка. Задължава местните власти да предоставят обратна информация на тези, които са подали запитвания в период от 48 часа, ангажира предоставянето на услугите в срок, отчетността и прозрачността при изпълнението им. Развива отношения и доверие между местните власти и гражданите.

 Минуси:системата изисква развитие на ИТ инфраструктура, което е свързано с инвестиция на финансови средства и отнема време -  най-малко от 3 до 6 месеца за подготовка на изпълнението на проекта. Изисква пълно ангажиране на всички общински отдели и структурни звена. Не всички граждани имат мобилни телефони и достъп до интернет.

 Пример 2. Приложение за мобилен телефон „Инспектор Граджанин“

Нестопанска организация „Клуб Тимок“ и общините Зайчар и Княжевац разработват мобилно телефонно приложение „Инспектор Гражданин“, за да се увеличи мониторингът на гражданите на общински проблеми и докладване по въпроси на общинската администрация за повторно спонсориране. Приложението дава възможност на гражданите да използват мобилните си телефони като средство за съобщаване на проблемите и да направят снимка или видеоклип на проблем, който приложението изпраща директно до общинските служби, които отговарят за съответния проблем.Две години след стартирането на приложението са докладвани повече от 5000 проблеми, а 3000 от тях са решени от общинските власти.

 Плюсове: подобни приложения за телефони са лесни за използване, евтини и изискват ниско ниво на поддръжка и актуализации. Същевременно привличат вниманието и увеличават участието в отчитането на проблемите на местно ниво, изгражда отношения и доверие между местните власти и гражданите.

 Минуси:еднопосочна комуникация.

 

Сдружение „ЛОРДЕС”: Даниела Илиева; моб.: 0884 060 940; snclordes@gmail.com

 

[1]http://socijal-noukljucivanje.gov.rs/en/paracin-the-most-transparent-local-self-government

всички статии