Тенденции в демографското развитие на населението у нас
Сдружение „ЛОРДЕС” е изпълнител по Договор № BG05SFOP001-2.009-0142-C01, проект „Насърчаване на гражданското участие в политиките за подобряване на демографското развитие в България” по програма „Добро управление”. Проектът се финансира, както следва: 85% от Европейския социален фонд и 15% национално съфинансиране.
Изпълнението на проекта включва изготвянето на Анализ с изводи и препоръки за по-ефективна гражданска намеса в демографската политика на България. Целта на Анализа е да представи потребностите на заинтересованите страни и да начертае възможности за тяхното удовлетворяване, за да се противодейства на демографския срив, да се стимулира раждаемостта и да се подкрепи родителството у нас. За целта беше изготвен и Доклад, включващ статистически данни за демографските тенденции в ЕС и у нас.
За демографските тенденции са генерирани вторични данни чрез кабинетно изследване, а данните за добрите практики и иновативни решения са събрани освен чрез кабинетно изследване, също и с целенасочени интервюта с представители на общинските администрации на градове, сред които: Фаенца (Италия), Бержерак (Франция), Талавера (Испания), Швабиш гмюнд (Германия), Даугавпилс (Латвия), Болеславиец (Полша) и др. Интервютата със служители на местната власт на посочените градове насочи изследването в посока генериране на идеи за изследването.
Каква е картинката в демографски план?
Населението на 17 от държавите членки се е увеличило, а в 11 съответно е намаляло, показват данните на Евростатистиката. Най-голямо увеличение се наблюдава в Люксембург. Великото херцогство е следвано от Австрия. В топ три се нарежда Германия,следвана от Малта, Швеция, Дания, и Белгия. Най-голямо намаляване на населението е регистрирано в Литва, Латвия, Хърватия, следвана от България, Гърция, Румъния. Страните с най-голямо население в ЕС са Германия (82.2 млн. души), Франция (66.7 млн. души), Великобритания (65.3 млн. души) и Италия (60.7 млн. души). Общо жителите на четирите държави съставляват над половината от населението на Европейския съюз.За първи път през 2015 г. общността като цяло отбелязва отрицателен естествен прираст (5.1 млн. раждания в ЕС, при починали над 5.2 млн. човека). Независимо от това, общото увеличение на населението в ЕС се дължи на положителната тенденция по отношение на миграцията.
На фона на тази европейска тенденция населението на България продължава да намалява и застарява. По данни на Националния статистически институт българите намаляват средногодишно с 45-50000 души (с 0,7% на година). Високата смъртност се дублира с изходящи миграционни процеси. Предпочитаните дестинации от напускащите страната българи са Германия, Обединеното кралство и Испания. Най-много идващи у нас се наблюдават от Турция, Сирия и Русия.Паралелно с тази обща тенденция се задълбочава дисбаланса в териториалното разпределение на населението. В Югозападния район на страната са концентрирани около 50% от населението.Средният брой деца, които би родила жена във фертилна възраст, е недостатъчен за възпроизводство на населението. Освен намаляване на населението се наблюдава и феномен на неговото застаряване. Населението на 65 и повече години нараства и вече е над 2% от общото население. Средната възраст на населението също нараства до 44 години. Населението в трудоспособна възраст намалява до 60%.
Прогнозите на ООН за развитието на населението в Европа за периода 2015-2050 г. не са особено благоприятни[1]. Намалението ще е с близо 15 процента, като в това число влизат половината от страните в Югоизточна Европа. Сред причините, детерминиращи тази тенденция са: демографията; по-високата трудова миграция; глобализацията; развитието на новите технологии; желанието на много хора да потърсят бъдещето си в страните с по-високи стандарти и с по-добра професионална реализация.
Демографските предизвикателства засягат множество сфери на икономическия и социален живот (например образователна, здравна и социални системи) и ще имат все по-значими последици за състоянието на публичните финанси и нормалното функциониране на всички системи. Това налага да се мисли в посока развитие на общи дългосрочни политики в региона.Към настоящия момент по паритет на покупателна способност България е на 55% от средноевропейското развитие. Продължаване на подобряването на представянето по този показател би създало условия за намаляване на нагласите на младите да търсят по-добра трудова реализация в Западна Европа.
Усещането за щастие е друг критерий, който насърчава или обезкуражава младите хора да емигрират[2]. България традиционно се нарежда на едно от последните места в света по отношение на усещането за щастие (Галъп Интернешънъл). 39% от българите се определят като щастливи, 9% - нещастни, 47% оставащи в средата, а останалите се затрудняват да отговорят. Така нетната стойност (дялове на щастливите минус дялове на нещастните) за България е 30%. Очакванията на българите се движат в следното съотношение: 19% оптимисти, 20% песимисти, 43% неутрални и 18% затрудняващи се да отговорят. Така с нетна стойност (оптимисти минус песимисти) от -1% България остава в негативната част на "класацията", макар и далеч от крайностите.
Представените данни показват, че независимо от негативните тенденции, все още те са обратими. Необходими са политики за задържане на трудоспособното население в страната, повишаване на стандарта на живот, насърчаване на раждаемостта. За това могат да допринесат добри и иновативни практики, които дават положителни резултати в други страни.
Сдружение „ЛОРДЕС”: Даниела Илиева; моб.: 0884 060 940; snclordes@gmail.com
[1]https://dariknews.bg/novini/bylgariia/prognoza-naselenieto-na-evropa-shte-se-stopi-s-blizo-15-do-2050-a-1574965 (последен достъп - 30.09.2019 г.).
[2]https://dariknews.bg/novini/bylgariia/bylgariq-na-opashkata-po-shtastie-prez-2015-a-1540391 (последен достъп - 19.09.2019 г.).