Кои форми на гражданска активност можем да използваме за въздействие върху държавни политики и стратегии
Гражданското участие в България не е високо, не е достатъчно ефективно, често спорадично и неразбрано сред общността
Сдружение „ЛОРДЕС” е изпълнител по Договор № BG05SFOP001-2.009-0142-C01, проект „Насърчаване на гражданското участие в политиките за подобряване на демографското развитие в България” по програма „Добро управление”. Проектът се финансира, както следва: 85% от Европейския социален фонд и 15% национално съфинансиране. В този материал ще разгледаме различните законови форми на гражданска активност у нас, както и коя от тях какви характеристики притежава и каква резултатност може да даде.
Законовите форми на гражданска активност в България са:
- Референдум – може да се инициира от държавни институции, Министерски съвет, граждани и инициативни комитети.
- Предложение или подписка – организира се от граждани, формални или неформални организации. Тук спадат мнение, жалба, предложение и петиция.
- Общо събрание – свиква се от кмета или по искане на не по-малко от 20 граждани с избирателни права и постоянен адрес на територията на съответната община.
- Обществено обсъждане – инициира се оторгани на местното самоуправление, различни министерства и бизнес с инвестиционни намерения.
- Електронна консултация – по искане на органите и администрацията.
- Срещи и дискусии – организира се от органи на властта, администрация, партии, формални и неформални организации, както и отделни граждани.
- Прояви на открито – може да се инициира от формални и неформални организации на граждани, много рядко и отделни граждани.
- Европейска гражданска инициатива.
- Присъствие на гражданите на заседанията на общинските съвети и техните комисии.
Правото на участие на гражданите в публичното управление според разпоредбите на българската Конституция се характеризира със следните права: пряко участие; сдружаване; мнение; информация; събиране и манифес-тация; жалби, предложения и петиции; стачка.
Редица проучвания сочат, че гражданското участие в България не е високо, не е достатъчно ефективно, често спорадично и неразбрано сред общността. Все пак, то трудно и бавно променя политическия, икономически и социален контекст. Някои от практиките на гражданско участие имат трайно отражение върху начина, по който функционират институциите от една страна, и мобилизиращ ефект за гражданското общество, от друга. Макар малки и частични, резултатите от действията и инициативите на граждани, граждански групи и организации, са позитивен сигнал за развитието на гражданското общество в България.
Гражданското участие в много от случаите се случва „виртуално“ – основно чрез интернет и социалните мрежи. Съществува непознаване на същността и механизмите на различните форми на гражданско участие с изключение на виртуалните. Липсата на традиции и гражданско образование прави референдумите и общите събрания неутвърдена форма на участие, но тя набира все повече сили – както и обществените консултации, които започват да привличат интереса на активните граждани и организации.
Законодателството в България създава основа за различни форми на гражданско участие, но с изключение на достъпа до информация, където има детайлна уредба, останалите форми не са достатъчно добре регулирани. НПО и техните обединения са все по-активни участници при организиране на различни инициативи и кампании. Коалирането на НПО обаче се случва по-често на национално ниво или в големите градове, където има повече организации. Като общ проблем и на националните и на местните организации е липсата на устойчиво финансиране и на последователна държавна политика за подкрепа на НПО.
Усещането за слабо и недостатъчно гражданско участие преобладава сред българските граждани. Същевременно се регистрират тенденции към увеличаване броя на инициативи и действия на граждански организации и неформални групи, както и примери за конкретни резултати – промяна в политики, разрешаване на казуси, отмяна на нормативни актове.
Независимо от нарасналия брой граждански инициативи и повишената сетивност на политици и администрация, не може да се говори за устойчива промяна на средата. Въпреки това, има инициативи, чийто резонанс е голям и водят и до промяна на манталитета на хората. Дори и неуспешните инициативи могат да доведат до промяна в средата. За да можем да кажем, че средата е наистина променена, трябва да има гражданско участие в сферите, в които се разпределя основния финансов ресурс.
Сдружение „ЛОРДЕС”: Даниела Илиева; моб.: 0884 060 940; snclordes@gmail.com