
Ролята на бащата в периода след раждането на бебето - 1 част
Безспорно едно от най-емоционалните събития в живота на човек е раждането на детето му. Това е събитие, което променя драстично приоритетите на всеки член на семейството. За съпрузите очакващи първото си дете това е момент на огромно предизвикателство.
Попитах една двойка, с която работих: “Как мислите това, че ще имате бебе как ще промени отношенията между двамата, ще ви отдалечи или ще ви сближи?“. Те отговориха “Ще ни сближи“! И наистина това е генералното очакване на всички очакващи дете. Културата ни е задала определен модел на „сплотеното семейство“, който се предава от поколение на поколение.
Но истината през призмата на жизнения цикъл на семейството е, че променената конфигурация и грижата за новороденото е изпитание за близостта между съпрузите. Но този процес е нормативен. И не е вечен. А е етап. И ако това е първо дете и двамата ще се сблъскат с нова, непозната и предизвикателна роля – тази на родителя.
В традиционните общества раждането на дете е бил значим момент гарантиращ увеличаването на ресурсите способстващи физическото оцеляване на цялата общност. Ако е бебето е момче това означава и допълнителен ресурс имайки предвид, че след сватбата момичето е започвало да живее с неговия род. За новороденото са полагали грижи всички жени в общността. Най-възрастните са напътствали и „акуширали“ на майката в буквален и в преносен смисъл. Поговорката: “За да се отгледа едно дете е необходимо цяло село“ доста добре илюстрира статуса на новороденото в тази епоха.
Ролята на бащата е била свързана с това да работи на полето или да ловува за да подсигури прехраната. Разпределението на родителските ангажименти са били ясни и изцяло приоритет на жените в общността. Единствено в периода на юношество мъжете са изпълнявали важна психологическа и социална функция спрямо момчетата помагайки им чрез ясно разписани „мъжки“ ритуали да „преминат“ от детството към зрелостта. Спрямо новороденото не са имали почти никакъв родителски ангажимент.
Ролята на мъжете не се променя особено и в периода на технологичен прогрес започнал преди около 350 години характеризиращ се урбанизация и кардинална промяна в композицията на семействата. Двойките с деца заживяват в градовете, често откъснати от ресурсите на общността и разширеното семейство. Създава се нуклеарното семейство. Индустриализацията изисква мъжът да работи много/често по 12-14 часа/, за да гарантира оцеляването на семейството.За новороденото продължава да се грижи жената, но все по-често липсва емоционалната и чисто практическа подкрепа на другите по-опитни жени. Отношенията между майка-бебе еволюират и придобиват качествено различно измерение. При постоянно отсъстващ мъж в семейството /физически, но не само/ емоционалните потребности на съпругата започват все по-често да намират израз в грижата за децата. За добро или за лошо, периодът на детството е продължавал много кратко и децата след определена възраст са започвали работа в заводите и работилниците. Животът е бил по-кратък и рядко родителите за доживявали възраст, в която да се радват на внуци.
Информационната епоха освен, че промени коренно начина на живот на цялото човечество, постави и нови очаквания към ролята на бащата. Роля за която мъжете не бяха готови. Истината е, че мъжете за пълни аматьори в това да усещат физическите и емоционални нужди на новороденото. Има да приемат, че поне в първата година и половина водещата фигура ще бъде майката. Има да са спокойни, че когато участват в грижата около бебето не се конкурират с майка му, а чрез нещо ново и различно допълват тази грижа.Та всяко умение се научава и затвърждава чрез подражание /поне, като начало/ и непрекъсната практика. От кого да се научат съвременните бащи и къде да практикуват? От техните бащи! Бащи, които почти не са присъствали в повечето от случаите в живота им. Къде физически, къде емоционално, а някъде и по двата начина.
Има разбира се много психологическата литература заливаща пазара. Литература, която обаче е писана от жени и за жени! Има съвети и насоки, които въпреки безспорната си полза не са съотносими с мъжете. Настъпил е етап, в който мъжете има да развият уменията си за бащинство, но не като подражават на жените си, а чрез това да развиват уникалността си, учейки се през опита и грешките, от други мъже с повече „стаж“ и изпитвайки удоволствие от новата си роля.
Трябва да имат, разбира се, в това начинание подкрепата на съпругите си. Само тогава биха могли да са полезни за бебето, за себе си и за тях. Тоест ученето започва чрез лична промяна и през това да бъдеш себе си.Това обаче често е повод за конфликти, защото има много наложени модели определени като единствено правилните при грижата за детето. И въпреки, че много млади майки, които искат съпрузите им по-често да участват в грижите за бебето малко са тези, които не очакват това да е по техния начин.
Известна заслуга имат и бабите в този период, които в някои семейства диктуват „правилния“ начин за възпитание и обгрижване. Тези конфликти в следродилния период могат да отблъснат бащите и да охладят ентусиазма им. Самочувствието им в новата роля и без това е твърде чупливо, градено и то в последните десетилетия без еднозначен ролеви модел и биологични предпоставки, без наличието на хилядолетна еволюционна подготовка и приемственост на, която се осланят жените.
За автора на статията: Иван Павлов – психолог, фамилен психотерапевт. Магистър по психология. Завършва обучението си по системна фамилна психотерапия в Психосоциален институт за семейството (ПСИС) – пълен член на Камарата на тренинг институтите към Европейската асоциация по фамилна психотерапия (TIC – EFTA).Част е от екипа на (ПИСЕЛ) Психотерапевтичен институт по социална екология на личността http://pisep.org/ и екип по проект http://semeina-ekologia.Включен в Регистъра на психотерапевтите на България http://www.psychotherapy-bg.org/.Квалифициран член на Българска асоциация по психотерапия. Консултира на български и руски език. Работи индивидуално, с двойки, със семейства и групи. Провежда семинари по теми касаещи психичното здраве, семейните и брачните отношения, родителстването и детското развитие.